Фредерике Плацдаш е етноложка по образование, излязла в пенсия. От две

В България има толкова много неща за откриване

Фредерике Плацдаш е етноложка по обучение, излязла в пенсия. От две години живее в родопското село Фатово. Въпросите към нея зададе Биляна Михайлова:

Виждате ли огромни манталитетни разлики сред германците и българите?

Ф. Плацдаш: Избягвам да употребявам понятието „ нрав “, защото с него са свързани оценяващи отзиви и стандарти, внушаващи, че хората от един избран народ или група се държат по един и същи метод, което не е правилно. Като цяло намирам българите за по-общителни от доста германци – в диалог може да се влезе бързо.

Повечето българи имат някаква връзка с Германия – или те самите са били там, или имат родственици, които живеят там. Така бързо се пораждат тематики за диалог, което, съгласно мен, е доста прелестно.

Една усмивка може да реализира доста, само че дали това е по този начин и във времената на пандемия?

Ф. Плацдаш: Трябва да си призная, че във времената на пандемия се пробвам оптимално да огранича контактите си. Когато обаче през май ми се наложи да постъпя в болница за интервенция, се натъкнах на доста усмихнати и изпълнени с възприятие за комизъм хора – като се стартира от професора, който ме оперира, през сестрата, която се грижеше за мен, до санитарката, която ми носеше храна. Обръщението е на малко име или с „ миличка “, което незабавно основава доверие и прави престоя в болница по-поносим.

Кои са, съгласно Вас, положителните и неприятните черти на българите?

Ф. Плацдаш: Още от първата си отпуска в България преди повече от 40 години изпитвам благосклонност към страната и хората. Затова съм била цели 8 пъти на отмора на Черно море. Винаги съм срещала естествено гостоприемство, каквото не е особено за доста немски фамилии. И в този момент, доста години по-късно, откакто се открих в едно малко родопско село, хората от селото ме одобряват сърдечно и с подготвеност да оказват помощ. Порази ме резкият обрат в отношението към мерките за ограничение на разпространяването на ковид и обвързваното с това разцепление в страната.

Какво в България Ви впечатли особено през последните две години? Както положително, по този начин и неприятно?

Ф. Плацдаш: Впечатлена съм най-много от естественото и културното разнообразие на тази релативно дребна страна. В нея има толкоз доста неща за разкриване: планини, море, прелестни местности и доста забележителности. За феновете на културата има разнообразни музикални фестивали на високо равнище – като се стартира от концертите на Софийската филхармония и се стигне до обичайни надсвирвания с гайди в родопското село Гела.

Изненадана съм позитивно и от здравната система, за която постоянно се приказва отрицателно. Поради разнообразни здравословни проблеми трябваше да прекарам известно време в болница и бях впечатлена както от техническото съоръжение, по този начин и от организацията. Освен това не ми се е налагало да очаквам дълго при визитите си при доктор. Не е правилно и това, че няма млади лекари, тъй като са отпътували за чужбина. Все отново е реалност, че оборудването на болничните стаи е сведено до най-необходимото, има потребност от пребоядисване или от нова подова настилка, от нощно шкафче или нов душ, с цел да се спазят хигиеничните стандарти.

Негативно одобрявам най-много напрежението, което съществува сред българите и ромите. Много роми живеят в гета, а Европа даже не подозира какъв брой тежка е тяхната обстановка. Но има някои позитивни образци – като проекта „ Музиката вместо улицата “, на цигуларя Георги Калайджиев, който също е тръгнал от гето в Сливен. Жалко е, че страната не поддържа повече сходни планове.

Не толкоз прелестно е и това, че доста хора мислят, че германците са безусловно богати, и че майсторите, макар цялата си любезност, желаят високи цени.

Фредерике ПлацдашСнимка: Privat

Друг проблем за мен е и недобре функциониращата отбрана на животните, заради което голям брой улични и домашни кучета водят доста тъжно битие. Но и в това отношение има светлина в тунела: има някои частни начинания, които се пробват да оказват помощ на наранените улични кучета, както и да освободят домашните от нехаещите им стопани.

Как би изглеждало едно съпоставяне сред държанието на ръководещи и ръководени в България и в Германия във времената на пандемия?

Ф. Плацдаш: Разликите не са толкоз доста. Госпожа Меркел е академик, по тази причина и когато взима решения, се вслушва в други учени, с цел да отбрани народа, който ръководи. Г-н Борисов не е академик. Като някогашен началник на охранителна компания той обаче се е научил какво би трябвало да прави. Затова сътвори спешен щаб с способени лекари и вирусолози, в чиито препоръки се вслушва при взимането на решения.

И двамата водачи съумяха да реализират това, че при започване на пандемията броят на случаите остана невисок, като България бе даже по-добре от Германия. И тук, както и там, хората излизат на улиците, с цел да стачкуват против държавното управление. В Германия митингите са против политиката на канцлерката. В България към премиера се насочат упреци в корупция. За мен е неясно за какво тези митинги – в случай че в действителност става дума за корупция – би трябвало да се реализират тъкмо във времената на пандемия? Все отново имаше 10 години време.

Заедно с кучето в къщата в родопското село ФатовоСнимка: DW

Смятам, че хората и тук, и там стачкуват в действителност против личния си боязън от непознатия зложелател – вируса, и проектират тази неустановеност върху ръководещите. Сега и в двете страни има огромен растеж на случаите, защото и Меркел, и Борисов дълго време не се решаваха да подхващат по-строги ограничения.

Какъв е обликът на България, който показват немските медии, съгласно Вас?

Ф. Плацдаш: За страдание немските медии прекомерно рядко пишат за България, и когато го вършат, то е най-вече отрицателно. Често България даже напряко се пренебрегва, все едно по какви аргументи. Ще дам един образец: преди известно време в влиятелното немско туристическо издание GEO имаше материал за най-красивите забележителности на Балканите. За моя най-голяма изненада България даже не беше упомената. И този случай не е единственият. Или пък това, че даже и в най-кратките публикации за България безусловно се загатва, че това е най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз. Това в действителност ме ядосва, защото считам, че има какво друго да се написа за България, изключително в случай че не си осведомен с политическата обстановка на място.

Едностранчивите и късогледи трудове никога не дават отговор нито на многообразието на България, нито на комплицираната политическа обстановка в страната, която след края на комунизма би трябвало да откри личния си път.

Още по тематиката – в това видео: